Акушерство

Ехографски маркери в първи триместър

Ултразвуковият скрининг за хромозомни аномалии на плода се извършва в хода на всеки ехографски преглед на феталната морфология. В първи триместър (между 12-13+6 г.с.) се оценяват различни ехографски маркери, чието наличие или липса моделира риска за асоциирана генетична или структурна аномалия на плода.

 

Ехографските (ултразвуковите) маркери сами по себе си не представляват структурни (анатомични) дефекти. Това са някои специфични ехографски особености и белези, чието наличие повишава риска за асоциирана аномалия на плода. Следователно, в такива случаи бременната попада в „група с висок риск“ и подлежи на допълнително диагностично уточняване.

Обратното, липсата на видими ултразвукови маркери или структурни аномалии поставя жената в „нискорискова група“ и обикновено в подобни случаи не се препоръчват допълнителни изследвания.

Нухалната транслуценция (НТ) представлява пространство изпълнено с течност в тилната област на плода, което се визуализира в хода на ехографския преглед в края на първи и ранния втори триметър (между 12-13+6 г.с.).

 

По-късно течността изчезва и нухалната трнаслуценция се оформя като кожна гънка на врата на плода, т.нар. нухална гънка.

 

Нухалната транслуценция представлява един от най-важните ултразвукови маркери за хромозомни заболявания и генетични синдроми.

 

За всеки гестационен срок има определена горногранична стойност на нейната дебелина.

 

С напредването на бременността дебелината на нухалната транслуценция физиологично нараства. При измерване над съответната горногранична стойност вероятността за асоциирана хромозомна аномалия или рядък генетичне синдром на плода се увеличава (напр. синдром на Даун и др.). В подобни случаи задължително се предлага допълнително диагностично уточняване.

 

Освен за генетични аномалии, увеличената (над 3.5 мм) нухална транслуценция покачва риска и за асоциирани вродени сърдечни дефекти. Следователно, в подобни случаи се планира фетална ехокардиография в по-късен гестационен срок.

 

В редица случаи удебелената нухална транслуценция остава изолирана ехографска находка, която спонтанно регресира в хода на бременността и не е свързана с неблагоприятни последствия.

 

Измерването на нухалната транслуценция става в хода на ранната фетална морфология (между 12-13+6 г.с.) и представлява задължителен компонент от най-важния преглед в първи триместър. Изследването може да се извърши чрез трансабдоминална или трансвагинална ехография.

Носната кост на плода е втория важен ехографски маркер за хромозомни аномалии (основно за синдром на Даун), който се изследва в хода на ранната фетална морфология в първи триместър (между 12-13+6 г.с.).

 

Известно е, че носната кост липсва или е по-малка (хипопластична) в една голяма част от случаите със синдром на Даун (Тризомия 21).

 

Подобна ехографска находка покачва риска за асоциирана хромозомна аномалия (синдром на Даун) на плода, поради което се налага диагностично уточняване при всеки конкретен случай.

Ехографската оценка на носната кост на плода се извършва в хода на всеки преглед на феталната морфология в първи триместър. Понякога в по-ранните гестационни срокове е невъзможно да се направи оценка чрез трансабдоминална ехография, поради което се извършва преглед през влагалището.

 

В някои случаи преди 12 г.с. визуализацията на ностната кост може да бъде затруднена поради липса на калцификация, недобра позиция на плода и др., поради което тя да бъде измерена в нормални граници при повторна оценка.

Оценката на кръвотока в трикуспидалната клапа е друго средство за ултразвуков скрининг за хромозомни аномалии и сърдечни дефекти, което се използва в хода на ранната фетална морфология.

 

Трикуспидалната клапа свързва дясно предсърдие с дясна камера.

 

При структурно и функционално нормално сърце в клапата се наблюдава т.нар. антерограден кръвоток. Посоката му е от дясно предсърдие към дясна камера.

 

В нормални условия, в затворено положение през трикуспидалната клапа няма връщане на кръв обратно към дясно предсърдие.

 

Трикуспидалната регургитация представлява наличие на обратен кръвоток при затворено положение на клапата - от дясна камера към дясно предсърдие.

 

Трикуспидалната регургитация в първи триместър покачва риска за асоциирана вродена сърдечна аномалия. Тъй като една голяма част от фетусите със синдром на Даун имат сърдечни дефекти, това на практика представлява и средство за ехографски скрининг за Тризомия 21.

 

Подобно на носната кост, наличието на трикуспидална регургитация не означава еднозначно, че плодът е засегнат от синдром на Даун. Тази ехографска находка следва да се интерпретира в контекста на конкретния случай и подлежи на допълнително диагностично уточняване.

 

Трикуспидалната регургитация може да се наблюдава и при генетично нормални фетуси, без сърдечни аномалии. В тези случаи настъпва спонтанна регресия в рамките на няколко седмици след първоначалния преглед, без да има остатъчни отрицателни последствия за плода.

 

Всяко наличие на трикуспидална регургитация в първи триместър е показание за провеждане на детайлна оценка на сърдечната анатомия в по-късен гестационен срок (фетална ехокардиография).

 

Оценката на кръвотока през трикуспидалната клапа става в хода на ранната фетална морфология и следва да бъде извършена във всички случаи. Това може да се осъществи както чрез трансабдоминална, така и чрез трансвагинална ехография.

Оценката на кръвотока в Дуктус венозус е друго важно средство за ехографски скрининг за хромозомни и сърдечни аномалии на плода.

 

Оценката се осъществява в хода на прегледа на ранната фетална морфология (между 12-13+6 г.с.).

 

Дуктус венозус представлява малък венозен съд, който съществува единствено в пренаталния живот. Неговата основна функция е да пренася богата на кислород кръв от пъпната вена директно към сърцето на плода.

 

След раждането Дуктус венозус се затваря спонтанно и при възрастни закърнява.

Дуктус венозус има характерна трифазна вълнова крива на кръвотока. Тя отразява последователното съкращение и отпускане на камерите, последвани от предсърдното съкращение в хода на нормалния сърдечен цикъл. Наличието на положителна A-вълна в Дуктус венозус е израз на нормално наблюдавания антерограден кръвоток в съда по време на предсърдното съкращение.

 

Наличието на обратен кръвоток в Дуктус венозус (т.нар. обратна А-вълна) повишава риска за асоциирана хромозомна аномалия (основно синдром на Даун), както и за някои вродени сърдечни аномалии на плода. Подобна ехографска находка не означава непременно и еднозначно, че плодът е засегнат, а единствено показва повишен риск.

 

При изолирана обратна А-вълна в Дуктус венозус и липса на асоциирани генетични или структурни дефекти на плода в голямата част от случаите прогнозата е благоприятна и изходът на бременността е нормален.

 

Оценката на кръвотока в Дуктус венозус се извършва в хода на всеки преглед на ранната фетална морфология. Това може да се осъществи чрез трансабдоминална и трансвагинална ехография.

Дясната подключична артерия води началото си от първия клон на аортата (трункус брахоцефаликус). Нормално тя върви пред трахеята и достига до дясното рамо на плода.

 

В около 2% от общата популация се наблюдава т.нар. аберантен ход на дясна подключична артерия (aberrant right subclavian artery - ARSA). В тези случа артерията излиза като последен четвърти клон от дъгата на аортата, като минава по-ниско и зад трахеята на плода.

Аберантният ход на дясна подключична артерия (ARSA) е един от важните ехографски маркери. 

 

ARSA се наблюдава в около 20% от случаите със синдром на Даун.

 

До скоро този ултразвуков маркер се използваше като средство за пренатален скрининг за хромозомни аномалии единствено във втори триместър на бременността.

 

С подобряване качеството на ехографската апаратура и въвеждането на високочестотните трансдюсери в практиката, демонстрирането на ARSA стана възможно и в първи триместър.

 

Наличието на аберантен ход на дясна подключична (ARSA) значително повишава чувствителността на комбинирания биохимичен скрининг за за синдром на Даун. По тази причина изследването представлява неразделна част от прегледа на ранната фетална морфология.

 

Наличието на ARSA не е означава непременно, че плодът е засегнат от синдром на Даун, а просто покачва риска. Поради това, тази ехографска находка следва да се интерпретира в контекста на всеки конкретен случай.

 

В повечето случаи с изолирана ARSA (без други ехографски маркери или структурни дефекти), вероятността плодът да е напълно здрав е голяма.

 

Оценката на дясната подключична артерия може да се осъществи чрез трансабдоминална и трансвагинална ехография.

 

МЦ МАРКОВС предлага на своите пациенти оценка на всички ехографски маркери в хода на прегледа на феталната морфология в първи триместър. Изследванията се извършват в комфортна обстановка с качествена ултразвукова апаратура от висококвалифицирани специалисти.

 

За повече информация може да се обърнете към Вашия лекар или да се обадите в МЦ МАРКОВС.