Каква е функцията на простатната жлеза?

Простатната жлеза е „второто сърце” на мъжа, неговата „биография” или „ахилесова пета”. Тя произвежда секрет, който е съставна част на спермата и създава благоприятна среда за живот на сперматозоидите. В някои случаи възпалителните промени в простатата могат да доведат до сериозни нарушения в половата сфера при мъжа – намалена възможност за ерекция, нарушения във времето за семеизпразване и др.

 

 

Кои са основните видове заболявания на простатната жлеза? 

Простатната жлеза боледува от три основни вида заболявания. 

 

В първата група са възпалителните заболявания, характерни за мъжете в по-млада възраст. Причините за тях се крият в по-честите безразборни и случайни полови контакти без употребата на механични предпазни средства (презервативи). 

 

Втората група включва т.нар. доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Тя се появява при мъжете на средна възраст, като честотата постепенно се увеличава от около 50% при мъжете на 50 години до около 80% при тези на 90 години.

 

Карциномът на простатата е третото заболяване, което засяга жлезата. Честотата на заболяването има голяма географска вариабилност. Засяга около 21% от мъжете в напреднала възраст. В България заема второ място по смъртност сред мъжете с 8,5%, което прави карциномът на простатата един от най-важните и актуални проблеми в медицински и социален аспект за съвременната урология у нас. 

 

 

Какво представлява доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ)?

По клинично определение ДПХ е хронично, постепенно прогресиращо състояние, а не заболяване, което се характеризира с умерени до тежки симптоми при уриниране, увеличени стойности на международния простатен симптоматичен индекс /МПСИ/, увеличен обем на простатата и намален максимален уринен дебит (МУД). 

 

Доскоро, сякаш анатомията, физиологията, диагностиката и лечението ДПХ изглеждаха ясно. Днес с ръка на сърцето можем да признаем, че колкото повече навлизаме в същността на проблема, толкова повече обстоятелства свързани с възникването, развитието и лечението на това състояние се оказват неизяснени докрай. 

 

През последните две десетилетия започна и реалното „подмладяване” на ДПХ. Причините се дължат на увеличаване на средната продължителност на живота, което доведе до застаряване на населението и увеличаване на мъжете в абсолютен брой.

 

 

Какви са симптомите при ДПХ?

Клиничната картина при ДПХ се определя от функционалното състояние на пациента, неговите анатомични особености и взаимодействията между простатната жлеза и пикочния мехур. Това води до оформянето на две групи оплаквания, характерни за пациентите с ДПХ.

 

• Обструктивни симптоми (на изпразването) – трудно начало на уринирането, изтъняване, отслабване и прекъсване на струята, изтичане на капки, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур 
• Иритативни симптоми (на напълването) - често уриниране, неотложен позив за уриниране, нощно уриниране, инконтиненция

 

Нарастването на простатната жлеза води до увеличаване на налягането в пикочния мехур при започване на микцията. Мускулатурата на пикочния мехур задебелява, става нестабилна и се появяват иритативните симптоми. Прогресирането на състоянието обуславя засилване на обструктивната симптоматика. Оплакванията се повлияят и от камъни в пикочния мехур, неврологични заболявания и др.

 

 

Какво включва диагностиката при ДПХ?

Натрупаните през последните години научни и практически познания за ДПХ съществено промениха облика на това патологично за мъжа състояние. Ние съветваме нашите студенти да помнят, че когато мъжът спре да изпитва удоволствие от уринирането е време той да потърси своя уролог.

 

Днес разполагаме с голям брой клинични, лабораторни, инструментални и образни методи за ранна и своевременна диагностика на ДПХ. След щателната анамнеза пациентът трябва да попълни самостоятелно МПСИ – въпросника за своите оплаквания. По-нататък диагностичния процес включва изследване на простатен специфичен антиген (ПСА) и ректално туширане – задължително преди ПСА. Тези изследвания са достатъчни за един планиран профилактичен преглед. 

 

При необходимост и преценка от лекуващия уролог могат да направят ултразвуково изследване на простатната жлеза, урофлоуметрия за определяне дебита на струята при уриниране, биопсия на простатата, уретроцистоскопия и други високо специализирани изследвания. 

 

 

Защо лечението трябва да се извършва индивидуално?

ДПХ е социално значимо състояние при мъжете над 50 години, което изисква ранна диагностика и адекватно лечение, съобразно правилата за добра медицинска практика. Терапевтичният план се назначава и провежда индивидуално и се контролира от уролог в зависимост от оплакванията на всеки пациент. Той трябва да бъде подробно информиран за състоянието си и да участва активно при вземането на решение за вида на лечението. Основна цел на консервативното лечение е:

• Да облекчи оплакванията
• Да забави прогресирането на състоянието 
• Да премахне опасността от остра ретенция (задръжка) на урина 
• Да намали необходимостта от оперативно лечение 
• Да подобри качеството на живот

 

 

Защо самолечението крие опасност за пациента?

За съжаление само 5,6% от мъжете на възраст между 40–70 г. се консултират с лекар по повод на нарушенията в уринирането. Някои медикаменти намаляват нивото на ПСА в серума и завоалират ранната диагностика на простатния карцином. В медицината „две плюс две не е четири”. С оглед на това е редно да знаете:

 - ДПХ е бавно прогресиращо състояние, а не заболяване

 - Състояние, което има значение и за партньорката 

 - ПСА трябва да се изследва поне един път годишно

 - Лечението е строго индивидуално след консултация с уролог

 - Консервативното лечение е симптоматично

 - Самолечението е неприемливо и опасно 

 

 

Кое е основното, което трябва да се знае за карцинома на простатата? 

Карциномът на простатната жлеза е мултифокален, среща се често, протича скрито и за съжаление в миналото много рядко биваше разпознат на време. Той е на първо място сред туморите на урогениталната система и на второ място по честота като причина за смъртността след рака на белия дроб при мъжете.

 

 

От каква възраст мъжете трябва ежегодно да се консултират с уролог ?

Като се има предвид разнообразието в заболяванията на простатната жлеза един мъж винаги може да намери повод за консултация с уролог – от най-млада до най-напреднала възраст. Ако говорим обаче за доброкачествената простатна хиперплазия или ранната диагностика на простатния карцином, то консултацията с уролог трябва да става поне веднъж годишно след 45 годишна възраст, а при генетично предразположение и по-рано. 

 

При този профилактичен преглед е достатъчно пациентът да сподели с лекаря своите оплакванията и притеснения, да се изследва простатния специфичен антиген и едва след това да се направи ректално туширане на простатната жлеза.

 

Доц. Владислав Младенов, дм