Историята на едно момиче и нейния път от студентската скамейка през най-популярната школа по фетална медицина в света до най-съвременния медицински център в България и това да бъде лектор редом до най-големите имена в областта. Пристрастно разказана от първо лице.

 

Здравейте!

 

Аз съм д-р Ивелина Димитрова и както се досещате, предстои да ви споделя за моя не много дълъг до момента, но изпълнен с интересни обрати, професионален живот.

 

Всичко за мен започва в недалечната 2016 година. Денят е 14.01, а на нас ни връчват дипломи за завършено висше медицинско образование. Разказвам разпалено на роднини и приятели как заминавам за Англия след някоя друга седмица и там ще специализирам. “Акушерство и гинекология, разбира се, аз искам да стана онкогинеколог!”. Хората кимат и ми се усмихват, повечето не вярват, че ще успея да замина, а други ми се чудят на избора за професионално развитие. Аз, естествено, заминавам! Само че не за да специализирам акушерство и гинекология. Този път се оказва една идея по-недостъпен за прясно завършил студент от България. Постижим, разбира се, но с цената на кратковременно отдалечаване от заветната специалност.

 

Като всеки млад човек и аз проявявам доза нетърпение. Решавам, че е недопустимо пътят към мечтите да изисква няколко крачки встрани преди това. И както много често се оказва в живота - когато една врата се затваря, друга се отваря… а колко много ми даде тази новоотворена врата…

 

Професор Кипрос Николаидес е едно от най-известните имена в съвременната фетална медицина. Пионер в изработването на редица алгоритми на поведение и пренатални скринингови методи, неговите стотици проучвания са допринесли неимоверно за стремглавото развитие и подобрение на грижата за бременните жени и техните неродени деца през последните 30 години. Неговата философия цели непрестанно търсене и усъвършенстване на тестове за ранно разпознаване на високорискови бременни пациентки и тяхното правилно профилактиране и проследяване.

 

Решавам да кандидатствам за позиция научен сътрудник при него, без особени очаквания, ей така по препоръка на приятел. Убедена съм, че не е за мен, та аз нямам и бегла представа какво е това фетална медицина. И точно в това е очарованието на историята!

 

Няколко дни по-късно и един неочакван имейл. Уведомяват ме, че получавам неповторимата възможност да стана част от екипа на професора едва два месеца след онзи януарски ден, в който за първи път хванах дипломата си… Това означава, че ще мога да се докосна до един гений на медицината, до човек, който пише история в реално време, до името, което неотменно ще бъде във всеки учебник по фетална медицина!

 

Обрат. Онкогинекология - чао!

 

19.04.2016. Първи работен ден.

 

Не е лесно. Никак. Хората като цяло имат склонността да ме подценяват в началото. В  този екип не са по-различни. Повечето хора, с които ми се налага да работя са предимно с придобита специалност акушерство и гинекология, някои от тях дори са с дъгогодишен опит в своите държави. Общото настроение е, че нямам място сред тях и след като ми липсва основна специализация, не мога да придобия нищо смислено като знания и умения. На крачка съм да им повярвам. Но преди това да се случи, все пак ми се предоставя възможността да поработя и с хора, които ми се доверяват. Хора, които считат, че имам талант и с правилното обучение мога да постигна много. Хора, които ми държат ръката търпеливо докато уча основите на ултразвуковия преглед, как да направя “хубава снимка на плода” и коя аномалия какво означава. Хора, които седят с мен след работно време да ми обясняват смисъла на всички онези цифрички на биохимичния скрининг и как трябва да консултирам бременните. Хора, които ми показват ден след ден не само как да “гледам”, но също и да виждам, как да комуникирам с пациента, но и как да разбирам човека. Как да съм по-добра в работата си заради себе си, но най-вече заради всички онези жени, които ще ми се доверят за преглед. И когато някой вярва в теб и ти започваш да вярваш в себе си. А прогресът следва бързо, даже малко неусетно бих казала. И докато мигнеш, вече за три месеца си сертифициран за фетална морфология в първи триместър, а след още три и за втори и трети триместър и вече е твой ред да обучаваш някой новодошъл и да предаваш знанието нататък.

 

Това беше моето нещо, бях го открила! Но като всичко хубаво и то има своя край.

 

Редовният договор за научен сътрудник към King’s College Hospital London и екипа на проф. Николаидес трае две години. Добре де, но на мен не ми се тръгва. Успявам да си издействам още 4-5 месеца, в които работя предимно в частния център на професора. Месеци, в които имам възможността да съм в още по-близък контакт с магията, която той твори. Месеци, в които научавам още доста от самия него, но преди всичко как да работя с любов и отдаденост. Месеци, в които трябва да дам отговор на въпроса “накъде сега?”. Мисля си “оставам, разбира се и си търся мястото някъде тук из острова”. Не се получава точно така, обаче. Нещата някак си, противно на представите ми се стичат така, че…

 

Нов обрат. Връщане в България и започване на специализация по акушерство и гинекология в СБАЛАГ “Майчин дом”.

 

Септември 2018 година. Културен шок. Огромна разлика в здравната система, още по-голяма в естеството на работата ми. От предимно рутинни прегледи в спокойна амбулаторна обстановка към нощни дежурства, спешни случаи, стрес и кофеин в литри. Но и това си има своите очарования. Ново стъпало нагоре за мен. Нови умения, нов поглед върху специалността, нови възприятия и върху работата ми като специалист по фетална медицина. Нов допир с онкогинекологията и чувство на облекчение - какво, за Бога, съм си мислела в началото??? Последвани и от нова доза разочарование - невъзможност да практикувам наученото в Англия по начина, по който си го представях. А така си мечтаех да променя системата… наивността на младите…

 

Животът е прекрасен и си има своите начини да те срещне с правилните хора и да те отведе на правилните места.

 

Май 2019. Една известна сладкарница. Среща с един още по-известен в България лекар - проф. Димитър Марков. Първият от нашия вид - обучен в чужбина, но избрал да се върне в България и да прави всичко по-силите си, за да може и феталната медицина у нас да държи световно ниво.

 

Гледам го и се чудя какво той вижда в мен. Говори съвсем спокойно, сякаш сме се виждали около 100 пъти преди това. Няма излишни жестове, не си придава важност. Какво като е професор, а аз лекар на три недели. Няма представа коя съм, но има желание да помогне. Желание да подаде ръка. Желание да ми предостави възможност за изява и развитие. А аз я сграбчвам без да се замисля, защото ще мога да правя това, което наистина обичам.

 

“Щастлив край, намерих златната среда”- отново си мисля. Да. Ама не точно… Следва почти непосилен баланс между специализация в болницата с най-тежките случаи в страната, борба с недоспиване, безкрайни нощни дежурства, преминаващи в планови операции на следващата сутрин и прегледи в медицинския център на проф. Марков. Изпитание за издръжливост, концентрация, упорство, желание, решителност, бистър ум. Но най-вече изпитание за човечност. Защото няма нищо по-трудно от това да си на ръба на силите си, но да вършиш работата си с желание, с цел, с мисъл да бъдеш най-добрата версия на себе си в името на пациента.

 

Отново времето минава неусетно - къде с усмивки, къде с пот и сълзи, но минава. И теглиш чертата и слагаш на везната да измериш кое е повече - плюсовете или минусите. И разбираш, че е въпрос на гледна точка и докато приемаш, че всичко се случва в твоя полза, винаги ще си на печелившата страна. Винаги ще си победител и винаги ще се стремиш към нова цел. А тя е…

 

Медицинска генетика. Нова специалност. Ново начало. Нова глава в моята книга, която тепърва ще се развива и ще задълбочава историята.

 

Още един обрат.

 

Защо?

 

Защото вярвам, че човек трябва непрекъснато да се развива, да се предизвиква. Вярвам, че най-добрата ни версия не е настоящата, а тази, която е в мечтите ни. И тя трябва да се преследва. Вярвам, че за да си пълноценен, трябва да си балансиран в личен и професионален план, а това е постижимо само ако работиш нещо с искрено желание.

 

“Не обичай работата си, а работи това, което обичаш”!

 

д-р Ивелиена Димитрова